Feb 11, 2017, 5:26 PM

Снимка

  Poetry » Love
435 0 0

                                                   Снимка

 

Снимка. Гледаш я. Пред теб е тя сега.

Спомни си за мен, за някога!

Пожълтяла снимка. Колко пъти албума отвори?

Спомена за мен, за миналото затвори.

Избяга, Прекъсна една наша мечта!

Не повярва на мен, на Любовта!

Не послуша сърцето си а хората

и сигурно сега си сама, да сама. 

Нивата ни, не били еднакви ми каза,

тъй каза ти или майка ти, не го доказа.

Мина времето, много години.

А снимката ми от албума гледаш всеки ден.

на човека който бе за теб необикновен.

Е на хартия ме имаш сега,

и спомена за мен, за Любовта. 

Сигурно какво е важно ти осъзна,

остани си така с спомена за някога.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...