СНИМКА
Гледам снимката хипнотизирана.
Даже сякаш потъвам в очите ти -
топли, студени, покорни и диви...
Могат толкова много да кажат!
А ме гледат смутени и чужди,
усмихнати... намигат ми даже.
Искам всичко да зная...
Но горделиво за нищо не питам,
стискам устни и лицето накриво извивам.
Искам слънцето! Вятъра искам...
Искам залеза. Искам промяна!
Но стоя си безмълвна
и нищо не правя.
Продължавам да гледам
и сама си мечтая...
© Василена Костова Всички права запазени