3 abr 2007, 12:58

СНИМКА

  Poesía
990 0 4

 

                СНИМКА

Гледам снимката хипнотизирана.
Даже сякаш потъвам в очите ти -
топли, студени, покорни и диви...
Могат толкова много да кажат!
А ме гледат смутени и чужди,
усмихнати... намигат ми даже.
Искам всичко да зная...
Но горделиво за нищо не питам,
стискам устни и лицето накриво извивам.
Искам слънцето! Вятъра искам...
Искам залеза. Искам промяна!
Но стоя си безмълвна 
                   и нищо не правя.
Продължавам да гледам
                   и сама си мечтая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...