Снимка
Посипах главата си с пепел,
а раменете - с плащ от звезди.
И държах в ръцете си репей,
не цвете с уханни следи.
Реших така да се снимам.
Вгледах се в един обектив...
Получи се образ екстремен,
почти атрактивен и повече див.
Друго ли очаквах, безумна суета...
Репей на главата ми се хили.
И най-прекрасния миг на света
бодлите нахални биха убили.
Образа грижливо съхраних.
Снимката е спомен за мига.
Свалих плаща, пепелта измих...
А огорчението си стопих в снега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люска Петрова Всички права запазени
