9.03.2018 г., 23:38

Снимка избледняла

1.1K 1 0

От прашната витрина, 
избирам стара книга,
подпряната на рафта, 
отварям я небрежно.
Изпада снимка леко избледняла,
една усмивка бързо ме пронизва.
Проблясва спомена горчиво-сладък
незабравен - ражда се картина.

*

Отивам в магазина и срещам я,
познато сякаш име.
Жената, от която
купувахме си с тебе 
всяка вечер вино.
Усмихваше се някога,
когато карахме се за парите,
и винаги за нея
бяхме в събота като роднини.

*

Отварям си писмата –
засипана със сметки,
и сякаш не заплата,
а призовка чакам аз от тебе.

*

Навсякъде ме знаят с тебе за ръката,
къде ли не аз търся твойто име,
защо остави ме, непозната –
сред чужди хора ще загина.

Вземи ме с тебе, обещавам, 
не ще затварям тази книга,
вземи ме с тебе, съжалявам,
че беше едноместна таз кабина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...