30.11.2018 г., 15:34

Снимка на профила

860 0 0

Горе високо

седнал на зъбера

над седмото езеро.

Възрастта ми е 40+.

 

С поглед зареян в незримото.

Плещите ми с върховете равняват се.

Над мен са само звездите и слънцето.

И Господ!

 

Звездите ме мамят несигурно.

Слънцето топли, но слага дистанция.

Господ!?

 

Пред Него прекланям се.

На колене, в молитвена поза.

Душата ми знае си мястото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Пелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...