Снощи с очи порязахме времето

Кiara (Киара)
182 300

20.05.2007 г., 15:25 ч.

Поезия

705 0 10

Снощи с очи порязахме времето.
А беше пусто -

мрак във мрак.

Едната нежност

все още си угаря

във празното,

студеното...

Това, което

казваш имаш с мен,

е просто пепел от сърцата ни събрана.

Ту ти я искаш,

и ту обратно взимам си я аз,

но как от тази пепел обич

да направим?!

Въртим се в окръжности

от чужди мисли изписани.

Молим се силно и пламенно

и дълго сърдити стоим,

на масата -

едно безкрайно дълго

разстояние, което много тежи.

Често на дясно все бягам,

в ляво догонваш ме ти.

Разминаване и сливане -

аз вода съм,

капка дъждовна си ти.

Снощи с очи порязахме времето.

Със длани подслонихме нощта.

От сърцата събрахме

дълго пазени спомени

и с устни запалихме пепелта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.