Снощи с очи порязахме времето
Снощи с очи порязахме времето.
А беше пусто -
мрак във мрак.
Едната нежност
все още си угаря
във празното,
студеното...
Това, което
казваш имаш с мен,
е просто пепел от сърцата ни събрана.
Ту ти я искаш,
и ту обратно взимам си я аз,
но как от тази пепел обич
да направим?!
Въртим се в окръжности
от чужди мисли изписани.
Молим се силно и пламенно
и дълго сърдити стоим,
на масата -
едно безкрайно дълго
разстояние, което много тежи.
Често на дясно все бягам,
в ляво догонваш ме ти.
Разминаване и сливане -
аз вода съм,
капка дъждовна си ти.
Снощи с очи порязахме времето.
Със длани подслонихме нощта.
От сърцата събрахме
дълго пазени спомени
и с устни запалихме пепелта.
© Киара All rights reserved.
