Навън валеше тихо, нежно.
Аз уж държах се някакси, небрежно.
А снегът през ноември се трупаше вън
и у мен се връщаха спомени като насън.
Ти помниш ли, помниш ли онази пързалка?
Когато от смях шейната ни бе като совалка.
Когато от сутрин чак до късен мрак,
с теб се спускахме пак, и пак, и пак.
Замръзнала, в мойта ръка се отрони сълзичка,
не от мъка, болка, а просто падаща звездичка.
Описала с лед тъй нежната зима,
когато любовта ни бе като за трима.
Вървях по снега, бързах за някъде
с приказно снежни нозе.
Дълбоко замислена, че нея я има,
че тя е в мойто сърце.
Ти помниш ли, помниш ли онази поема
за студената зимна картина?
За снежинките - мойта феерия,
красяща историята ни с тънка бяла драперия.
Вали и днес ноемврийският сняг
и поражда у мене спомени
за някогашен мечтателен бяг,
но аз виждам само картини - десетки моменти отминали.
01.10.2009
MissIndependent
© Красимира Баротева Всички права запазени