2 dic 2009, 1:07

Сняг

  Poesía
926 0 0

Навън валеше тихо, нежно.

Аз уж държах се някакси, небрежно.

А снегът през ноември се трупаше вън

и у мен се връщаха спомени като насън.

 

Ти помниш ли, помниш ли онази пързалка?

Когато от смях шейната ни бе като совалка.

Когато от сутрин чак до късен мрак,

с теб се спускахме пак, и пак, и пак.

 

Замръзнала, в мойта ръка се отрони сълзичка,

не от мъка, болка, а просто падаща звездичка.

Описала с лед тъй нежната зима,

когато любовта ни бе като за трима.

 

Вървях по снега, бързах за някъде

с приказно снежни нозе.

Дълбоко замислена, че нея я има,

че тя е в мойто сърце.

 

Ти помниш ли, помниш ли онази поема

за студената зимна картина?

За снежинките - мойта феерия,

красяща историята ни с тънка бяла драперия.

 

Вали и днес ноемврийският сняг

и поражда у мене спомени

за някогашен мечтателен бяг,

но аз виждам само картини - десетки моменти отминали.

 

 

01.10.2009

MissIndependent

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...