2 дек. 2009 г., 01:07

Сняг

930 0 0

Навън валеше тихо, нежно.

Аз уж държах се някакси, небрежно.

А снегът през ноември се трупаше вън

и у мен се връщаха спомени като насън.

 

Ти помниш ли, помниш ли онази пързалка?

Когато от смях шейната ни бе като совалка.

Когато от сутрин чак до късен мрак,

с теб се спускахме пак, и пак, и пак.

 

Замръзнала, в мойта ръка се отрони сълзичка,

не от мъка, болка, а просто падаща звездичка.

Описала с лед тъй нежната зима,

когато любовта ни бе като за трима.

 

Вървях по снега, бързах за някъде

с приказно снежни нозе.

Дълбоко замислена, че нея я има,

че тя е в мойто сърце.

 

Ти помниш ли, помниш ли онази поема

за студената зимна картина?

За снежинките - мойта феерия,

красяща историята ни с тънка бяла драперия.

 

Вали и днес ноемврийският сняг

и поражда у мене спомени

за някогашен мечтателен бяг,

но аз виждам само картини - десетки моменти отминали.

 

 

01.10.2009

MissIndependent

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...