13.12.2005 г., 20:41

сняг...душа...

1.2K 0 8

сняг....душа...

а в нея тъмнина

една лъжа покриваща съня

седи тупти...сърцето ми не спи

един живот...изпълнени мечти

боли ли...знам,не знам

душата ми кърви ли

просто аз съм сам

поел по пътищата криви

боли...гори ли

и пак сърцето ми...тупти ли

един блян...едно желание

бял гълъб...носещ тъжно...

още топло моето посление

попива нежно...

в нечие съзнание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавай да твориш , красотата се крие в това каето преживяваш , това че някой хора се раждат без усет за болката на другите не ги прави добри !~Чудесно е !
  • Спокойно не се обиждам...Понякога е нужно нещата да се дооточняват,а това дали ще са на подходящо място не е от значение...Важно е да няма конфликт...
    Стихотворението е написано в следствие на взрив от чувства които те заливат в един и същ миг и те оставят объркан и потресен...Ето защо в стиховете се долавя някаква неточност,объркване,но не мисля че има нещо безсмислено-просто разбиранията се разминават!
  • Нека не превръщаме коментарите в дискусия върху живота! Би било обидно за автора! Това, което искам да кажа за неговото произведение е, че мен ме кара да чувствам, останалото ...
  • И така да е! Предполагам в живота на всички ни се случват хиляди безсмислени неща, но тава не ни пречи да ги изживяваме! Това, което се опитах да кажа в коментара си е, че за мен смисловото значение се възприема с разума, а чувствата и емоциите са съвсем различно нещо! Понякога е без значение дали нещо е смислено или не, то просто се случва, ти просто го чустваш!
  • Според мен точно това позволява на читателя сам да определи смисъла и да не го вкарва в някакви рамки! Творбата носи предимно емоция и настроение и понякога не е нужен смисъл! Нима в страданието има смисъл?!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...