Dec 13, 2005, 8:41 PM

сняг...душа...

  Poetry
1.2K 0 8

сняг....душа...

а в нея тъмнина

една лъжа покриваща съня

седи тупти...сърцето ми не спи

един живот...изпълнени мечти

боли ли...знам,не знам

душата ми кърви ли

просто аз съм сам

поел по пътищата криви

боли...гори ли

и пак сърцето ми...тупти ли

един блян...едно желание

бял гълъб...носещ тъжно...

още топло моето посление

попива нежно...

в нечие съзнание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължавай да твориш , красотата се крие в това каето преживяваш , това че някой хора се раждат без усет за болката на другите не ги прави добри !~Чудесно е !
  • Спокойно не се обиждам...Понякога е нужно нещата да се дооточняват,а това дали ще са на подходящо място не е от значение...Важно е да няма конфликт...
    Стихотворението е написано в следствие на взрив от чувства които те заливат в един и същ миг и те оставят объркан и потресен...Ето защо в стиховете се долавя някаква неточност,объркване,но не мисля че има нещо безсмислено-просто разбиранията се разминават!
  • Нека не превръщаме коментарите в дискусия върху живота! Би било обидно за автора! Това, което искам да кажа за неговото произведение е, че мен ме кара да чувствам, останалото ...
  • И така да е! Предполагам в живота на всички ни се случват хиляди безсмислени неща, но тава не ни пречи да ги изживяваме! Това, което се опитах да кажа в коментара си е, че за мен смисловото значение се възприема с разума, а чувствата и емоциите са съвсем различно нещо! Понякога е без значение дали нещо е смислено или не, то просто се случва, ти просто го чустваш!
  • Според мен точно това позволява на читателя сам да определи смисъла и да не го вкарва в някакви рамки! Творбата носи предимно емоция и настроение и понякога не е нужен смисъл! Нима в страданието има смисъл?!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...