13 dic 2005, 20:41

сняг...душа...

  Poesía
1.2K 0 8

сняг....душа...

а в нея тъмнина

една лъжа покриваща съня

седи тупти...сърцето ми не спи

един живот...изпълнени мечти

боли ли...знам,не знам

душата ми кърви ли

просто аз съм сам

поел по пътищата криви

боли...гори ли

и пак сърцето ми...тупти ли

един блян...едно желание

бял гълъб...носещ тъжно...

още топло моето посление

попива нежно...

в нечие съзнание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавай да твориш , красотата се крие в това каето преживяваш , това че някой хора се раждат без усет за болката на другите не ги прави добри !~Чудесно е !
  • Спокойно не се обиждам...Понякога е нужно нещата да се дооточняват,а това дали ще са на подходящо място не е от значение...Важно е да няма конфликт...
    Стихотворението е написано в следствие на взрив от чувства които те заливат в един и същ миг и те оставят объркан и потресен...Ето защо в стиховете се долавя някаква неточност,объркване,но не мисля че има нещо безсмислено-просто разбиранията се разминават!
  • Нека не превръщаме коментарите в дискусия върху живота! Би било обидно за автора! Това, което искам да кажа за неговото произведение е, че мен ме кара да чувствам, останалото ...
  • И така да е! Предполагам в живота на всички ни се случват хиляди безсмислени неща, но тава не ни пречи да ги изживяваме! Това, което се опитах да кажа в коментара си е, че за мен смисловото значение се възприема с разума, а чувствата и емоциите са съвсем различно нещо! Понякога е без значение дали нещо е смислено или не, то просто се случва, ти просто го чустваш!
  • Според мен точно това позволява на читателя сам да определи смисъла и да не го вкарва в някакви рамки! Творбата носи предимно емоция и настроение и понякога не е нужен смисъл! Нима в страданието има смисъл?!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...