12.04.2013 г., 15:51

Социално моногамни

581 0 2

(на един виртуален приятел)

Недей да съжаляваш,
че не сме се запознали
и не си успял
все още да откъснеш
от душата ми трофеи
при раздяла!

Мнозина преди тебе
го направиха,
уви,
без жал,
като че ли за спомен
вземаха по тухла
от Берлинската стена,
но аз не се взривявах.

Все още съм ранима
и все още търся
да го срещна;
кой е той -
в легендата за странстващия рицар
споменаван?

Дори и ако трябва
да помоля
да ме скрие Ной
в кивота си,
в ковчег с два гълъба,
които Обетована земя да търсят
и да ми докладват.

Понякога
е много лесно
да си с някого за първи път,
нали?
По-труден е
потопът изкушения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...