Apr 12, 2013, 3:51 PM

Социално моногамни

  Poetry » Other
587 0 2

(на един виртуален приятел)

Недей да съжаляваш,
че не сме се запознали
и не си успял
все още да откъснеш
от душата ми трофеи
при раздяла!

Мнозина преди тебе
го направиха,
уви,
без жал,
като че ли за спомен
вземаха по тухла
от Берлинската стена,
но аз не се взривявах.

Все още съм ранима
и все още търся
да го срещна;
кой е той -
в легендата за странстващия рицар
споменаван?

Дори и ако трябва
да помоля
да ме скрие Ной
в кивота си,
в ковчег с два гълъба,
които Обетована земя да търсят
и да ми докладват.

Понякога
е много лесно
да си с някого за първи път,
нали?
По-труден е
потопът изкушения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...