Apr 12, 2013, 3:51 PM

Социално моногамни

  Poetry » Other
582 0 2

(на един виртуален приятел)

Недей да съжаляваш,
че не сме се запознали
и не си успял
все още да откъснеш
от душата ми трофеи
при раздяла!

Мнозина преди тебе
го направиха,
уви,
без жал,
като че ли за спомен
вземаха по тухла
от Берлинската стена,
но аз не се взривявах.

Все още съм ранима
и все още търся
да го срещна;
кой е той -
в легендата за странстващия рицар
споменаван?

Дори и ако трябва
да помоля
да ме скрие Ной
в кивота си,
в ковчег с два гълъба,
които Обетована земя да търсят
и да ми докладват.

Понякога
е много лесно
да си с някого за първи път,
нали?
По-труден е
потопът изкушения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...