Просто чаши и чинии – посуда.

Наполовина празни, наполовина пълни.

Наполовина – винаги един от трима

е във нужда.

А по строфите полепват сажди.

Без значение е интериорът –

твърди, дървени, или пък

меки, кадифени –

                               маси и столове.

Един от трима е в затвор от хора.

Един от трима доста често

е в комбина с двама други –

и отново стават трима;

в Райската градина още

си личи прекрасно

                                българската диря.

Кофеино-никотинените малки хора

се разтварят –

                         и отвътре

                                           нова черна диаспора

се провиква в хор:

                                ,,Един от трима млади е в чужбина!’’

Пълзим из тъмни коридори...