Софийска вечер, котка и врабче
СОФИЙСКА ВЕЧЕР, КОТКА И ВРАБЧЕ
... това не беше просто котарак,
направо бе убиец безпощаден! –
след скока му в убийствения мрак
врабчето кротко Богу дух предаде,
и аз – отпуснал немощни ръце,
молитвата си късичка прочетох,
когато литна сетното перце
от мъртвата душица на врабчето,
а котаракът в храстите се скри
и подир миг щастливо се размърка,
и сетне аз – в тролея № 3,
се питах жив ли съм, или съм мъртъв,
че, ако някой мен ме отвлече,
с кръвта си ще рисувам по стените –
софийска вечер, котка и врабче
в един живот – война без победител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
