10.08.2006 г., 20:22

Софийски потайности - 2

1.5K 0 5

Софийски потайности - 2

 

Тук куче вие срещу пълната луна,

Момиче младо с свойта плът търгува.

И мазни мутри в лъскави автомобили -

ухилени, противни и прогнили;

Строежи пакостни и гарвани унили;

Трамваи гръмко нижат се по булеварди,

Ечат камбани, точат се тротоари;

Блестят неонови реклами

 и просяци клечат по ъгли пред оголени калкани...

 

И всред сокаците на махалата стара

Припомняме си младостта с печал –

Как бързо всичко отминава –

поглъща всичко ненаситний град,

живота трови със отровен дъх –

духът на злото и несретата човешка

виреят тук и избуяват в мрак.

 

Дечица сиротни копнеят за милувка,

И дух, и дързост трови мерзостта

във този град, съименник на мъдростта.

На печалбарство и разврат отдаден,

Със тътена си плаши ме до смърт

градът ми роден – тук родих се и живял съм,

и тук аз боря се:

ДА ПРОМЕНИМ СВЕТЪТ.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е хубаво
  • Замислих се над последния ред:"Тук аз боря се да променим света..."Има много начини да се борим. Дали със стиховете си променяме света? Дали с възпитанието на децата си? Мисля, че по-силно светът ни променя, отколкото ние него...
    Поздравления за стиха!
  • да, това наистина е завършено, а Кирил е прав, че има полъх от Смирненски, в което няма нищо лошо, разбира се
    "Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!"

  • Има всичко в стиха ти : и носталгия, и гняв, и желание за промяна. Само последното изречение ми звучи като лозунг./светът - трябва да е с непълен член/. А може би това си търсил.
    Но като цяло е по-добър втория вариант на потайностите. Хареса ми! Поздрав!
  • Е, сега звучи наистина довършено. Описал си действителността, такава, каквато ни заобикаля. Хубаво е, че я видя. Наситен стих.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...