10.08.2006 г., 20:22

Софийски потайности - 2

1.5K 0 5

Софийски потайности - 2

 

Тук куче вие срещу пълната луна,

Момиче младо с свойта плът търгува.

И мазни мутри в лъскави автомобили -

ухилени, противни и прогнили;

Строежи пакостни и гарвани унили;

Трамваи гръмко нижат се по булеварди,

Ечат камбани, точат се тротоари;

Блестят неонови реклами

 и просяци клечат по ъгли пред оголени калкани...

 

И всред сокаците на махалата стара

Припомняме си младостта с печал –

Как бързо всичко отминава –

поглъща всичко ненаситний град,

живота трови със отровен дъх –

духът на злото и несретата човешка

виреят тук и избуяват в мрак.

 

Дечица сиротни копнеят за милувка,

И дух, и дързост трови мерзостта

във този град, съименник на мъдростта.

На печалбарство и разврат отдаден,

Със тътена си плаши ме до смърт

градът ми роден – тук родих се и живял съм,

и тук аз боря се:

ДА ПРОМЕНИМ СВЕТЪТ.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е хубаво
  • Замислих се над последния ред:"Тук аз боря се да променим света..."Има много начини да се борим. Дали със стиховете си променяме света? Дали с възпитанието на децата си? Мисля, че по-силно светът ни променя, отколкото ние него...
    Поздравления за стиха!
  • да, това наистина е завършено, а Кирил е прав, че има полъх от Смирненски, в което няма нищо лошо, разбира се
    "Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!"

  • Има всичко в стиха ти : и носталгия, и гняв, и желание за промяна. Само последното изречение ми звучи като лозунг./светът - трябва да е с непълен член/. А може би това си търсил.
    Но като цяло е по-добър втория вариант на потайностите. Хареса ми! Поздрав!
  • Е, сега звучи наистина довършено. Описал си действителността, такава, каквато ни заобикаля. Хубаво е, че я видя. Наситен стих.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...