10 авг. 2006 г., 20:22

Софийски потайности - 2

1.6K 0 5

Софийски потайности - 2

 

Тук куче вие срещу пълната луна,

Момиче младо с свойта плът търгува.

И мазни мутри в лъскави автомобили -

ухилени, противни и прогнили;

Строежи пакостни и гарвани унили;

Трамваи гръмко нижат се по булеварди,

Ечат камбани, точат се тротоари;

Блестят неонови реклами

 и просяци клечат по ъгли пред оголени калкани...

 

И всред сокаците на махалата стара

Припомняме си младостта с печал –

Как бързо всичко отминава –

поглъща всичко ненаситний град,

живота трови със отровен дъх –

духът на злото и несретата човешка

виреят тук и избуяват в мрак.

 

Дечица сиротни копнеят за милувка,

И дух, и дързост трови мерзостта

във този град, съименник на мъдростта.

На печалбарство и разврат отдаден,

Със тътена си плаши ме до смърт

градът ми роден – тук родих се и живял съм,

и тук аз боря се:

ДА ПРОМЕНИМ СВЕТЪТ.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубаво
  • Замислих се над последния ред:"Тук аз боря се да променим света..."Има много начини да се борим. Дали със стиховете си променяме света? Дали с възпитанието на децата си? Мисля, че по-силно светът ни променя, отколкото ние него...
    Поздравления за стиха!
  • да, това наистина е завършено, а Кирил е прав, че има полъх от Смирненски, в което няма нищо лошо, разбира се
    "Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!"

  • Има всичко в стиха ти : и носталгия, и гняв, и желание за промяна. Само последното изречение ми звучи като лозунг./светът - трябва да е с непълен член/. А може би това си търсил.
    Но като цяло е по-добър втория вариант на потайностите. Хареса ми! Поздрав!
  • Е, сега звучи наистина довършено. Описал си действителността, такава, каквато ни заобикаля. Хубаво е, че я видя. Наситен стих.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...