Софийски потайности - 2
Софийски потайности - 2
Тук куче вие срещу пълната луна,
Момиче младо с свойта плът търгува.
И мазни мутри в лъскави автомобили -
ухилени, противни и прогнили;
Строежи пакостни и гарвани унили;
Трамваи гръмко нижат се по булеварди,
Ечат камбани, точат се тротоари;
Блестят неонови реклами
и просяци клечат по ъгли пред оголени калкани...
И всред сокаците на махалата стара
Припомняме си младостта с печал –
Как бързо всичко отминава –
поглъща всичко ненаситний град,
живота трови със отровен дъх –
духът на злото и несретата човешка
виреят тук и избуяват в мрак.
Дечица сиротни копнеят за милувка,
И дух, и дързост трови мерзостта
във този град, съименник на мъдростта.
На печалбарство и разврат отдаден,
Със тътена си плаши ме до смърт
градът ми роден – тук родих се и живял съм,
и тук аз боря се:
ДА ПРОМЕНИМ СВЕТЪТ.
© Велин Евстатиев All rights reserved.
