София

2.02.2010 г., 15:53 ч.

Поезия » Друга

597 0 2

Ти за мен си уличката стара,

по която в спомена вървя –

там, където няма светофари,

нито вой на мощни возила!

Живописен и уютен спомен

сред градинка с дъхави цветя –

кратък миг, но слънчев и озонен,

с врявата, игрите, радостта...

Ти си плач на влюбена цигулка

в сянката на тръпнеща бреза,

вързаната под лозата люлка

и звънът на "Невски" над града!

Ти – целувка жарка на момиче...

Витоша, докоснала звезди,

и трамвай, немигнал, който тича

времето да стигне... но, уви!...

Тъй години нижеха се бели,

а снагата твоя натежа

от бетон, асфалти и панели!

Как сърцето твое издържа?!

Питам се. Че Ти растеше с мене,

София – тъй мъдра и добра!...

Спирам глътка въздух да поема...

Ти – върви ! А аз... ще помълча!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vodoleia (Мария)

2010-02-02T18:48:48+02:00

Родният град за всеки е пълен с мили спомени!!!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-02-02T16:59:08+02:00

Прекрасен стих, Мариане!
Наистина едно от най-хубавите неща, които съм чел за този тъй древен и същевременно млад град!
Поздрави!