Сол
Спести ми закъснелите вини
и думите – банално неудобни.
Домът ни в битието се стесни
а ние се превърнахме във роби.
Люлее март хиляда ветрове –
чудесен месец. Само за раздяла!
Със сигурност животът ни зове
по някое предъвкано начало.
Мирише на сълзѝ и тъжен край.
Нали е редно ей сега да рухна?
Поне да беше някой слънчев май...
Поне да бях готова да те пусна...
Загубих на последния залог –
и хвърлих всички чипове на “Вярност”.
На теб ти е виновен само Бог,
и другата жена – била коварна.
Не знам, любими. Сигурно си прав.
По навик много трудно се обича.
Една любов, потънала във прах
е много по-удобна за отричане.
Сега, ако успееш, замълчи!
Приготвям си нещата много бързо.
Онази сол от моите очи
дано да стане някога на дързост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
