Сол
Спести ми закъснелите вини
и думите – банално неудобни.
Домът ни в битието се стесни
а ние се превърнахме във роби.
Люлее март хиляда ветрове –
чудесен месец. Само за раздяла!
Със сигурност животът ни зове
по някое предъвкано начало.
Мирише на сълзѝ и тъжен край.
Нали е редно ей сега да рухна?
Поне да беше някой слънчев май...
Поне да бях готова да те пусна...
Загубих на последния залог –
и хвърлих всички чипове на “Вярност”.
На теб ти е виновен само Бог,
и другата жена – била коварна.
Не знам, любими. Сигурно си прав.
По навик много трудно се обича.
Една любов, потънала във прах
е много по-удобна за отричане.
Сега, ако успееш, замълчи!
Приготвям си нещата много бързо.
Онази сол от моите очи
дано да стане някога на дързост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
