purvorodengrqh (Анна-Мария Николаева)
17 98
2.01.2012 г., 18:51 ч.

Сол по кожата 

  Поезия » Любовна
1099 0 6

Сол…

Бучка... солници... море…

Сякаш големи замръзнали сърца на нявгашна любов...

Трошат се (по заповед) и се стриват след това.

Да ги ползват за вкус в сивите дни на

необичалите още… А обичащите ТЕ…

Като стриеш прах от

замръзнало сърце - става солено.

А соленото

боли в раните. Както морската вода

щипе там, по красивите ú стъпала,

с малка сребърна гривна на глезена;

там, където той обсипваше  с целувки

и тя се чувстваше без нозе - русалка…

С токчета от рибешки люспи

там, дето мидени черупки преди него я разкървавиха…

Солени… Целунах сълзите ти…

“Сега искам само да ближа сол…”

Когато си (не)близо. Когато си (не) до мен. Когато си (не) със мен.

За да си спомня вкуса на болката ти…

И красотата…

 

© Анна-Мария Николаева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??