Сол по кожата
Сол…
Бучка... солници... море…
Сякаш големи замръзнали сърца на нявгашна любов...
Трошат се (по заповед) и се стриват след това.
Да ги ползват за вкус в сивите дни на
необичалите още… А обичащите ТЕ…
Като стриеш прах от
замръзнало сърце - става солено.
А соленото
боли в раните. Както морската вода
щипе там, по красивите ú стъпала,
с малка сребърна гривна на глезена;
там, където той обсипваше с целувки
и тя се чувстваше без нозе - русалка…
С токчета от рибешки люспи
там, дето мидени черупки преди него я разкървавиха…
Солени… Целунах сълзите ти…
“Сега искам само да ближа сол…”
Когато си (не)близо. Когато си (не) до мен. Когато си (не) със мен.
За да си спомня вкуса на болката ти…
И красотата…
© Анна-Мария Николаева All rights reserved.
)
