Солдат
Съдбовен час настана -
да вляза във играта,
оръжие да хвана,
да спечеля аз войната!
Имах бойната задача
да възвърна моя флаг.
Този, дето толкоз тача -
като всеки боен брат.
Взех аз моя боен нож
и нарамих автомата.
И на следващата нощ
бях на битката в средата!
А войната беше грозна,
грозна не само на думи!
Битката бе сериозна:
кръв, снаряди и куршуми.
Страх ме беше да щурмувам,
да поема изстрел груб.
Но какво да му умувам,
като аз съм ходещ труп?
Аз излязох от окопа
и нападнах моя враг.
Бързо можех да докопам
всеобичания флаг!
Вече не изпитвах страх!
Знаех - краят наближава!
Да боя се вече спрях -
неизбежното остава!!
Вече нямах аз задръжки,
вече бях тотално чист.
Имах братската поддръжка...
но ме "прасна" снайперист!!!
========
Бе ли мъртъв тоз' солдат?
Не, но беше той на път!
Болката не беше ад -
бе подготвил свойта плът!
И накрая той загина,
той загина в битка славна!
Със живота се спомина,
но направи го отдавна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандостен Калций Всички права запазени
