Солта
Солта
Там някъде в далечно царство,
в незнайно и богато господарство,
живеел цар с трите си красиви дъщери,
обичали баща си, но били много сами!
Извикал ги веднъж царя, да му докажат обичта,
на баща си те да дарят дарове от душа.
Най-голямата дарила златото си на своя баща,
приел той даровете и с радост и усмивка на уста.
От средната си дъщеря получил диаманти скъпоценни,
донесени от далечни страни, красиви, те били безценни.
А най-малката подарила на баща си чувалче със солта,
която е необходима във всяко домакинство всякога.
Обидил и се жестоко царя на своята малка дъщеря
и наредил в цялото царство да унищожат солта.
Затворил той ядосан своята дъщеря, девойка,
в тъмни тъмници да и погуби младостта.
Минало време а на трапезите я нямало солта,
безвкусни всякакви ястия само имало на нея.
На хората и царя липсвала им много точно тя,
единствената, безценна и кристална,солта.
Усетил царя своята грешка голяма сега
наредил да извикат своята дъщеря веднага.
- Извинявай, дъще, ти беше права някога,
когато подари ми най-неободимото нещо, Солта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
