Солта

Feb 17, 2019, 7:06 PM 2019-02-17T19:13:28+02:00

Poetry » Phylosophy

438 1 3

Там някъде в далечно царство,

в незнайно и богато господарство,

живеел цар с трите си красиви дъщери,

обичали баща си, но били много сами!

Извикал ги веднъж царя, да му докажат обичта,

на баща си те да дарят дарове от душа.

Най-голямата дарила златото си на своя баща,

приел той даровете и с радост и усмивка на уста.

От средната си дъщеря получил диаманти скъпоценни,

донесени от далечни страни, красиви, те били безценни.

А най-малката подарила на баща си чувалче със солта,

която е необходима във всяко домакинство всякога.

Обидил и се жестоко царя на своята малка дъщеря

и наредил в цялото царство да унищожат солта.

Затворил той ядосан своята дъщеря, девойка,

в тъмни тъмници да и погуби младостта.

Минало време а на трапезите я нямало солта,

безвкусни всякакви ястия само имало на нея.

На хората и царя липсвала им много точно тя,

единствената, безценна и кристална,солта.

Усетил царя своята грешка голяма сега

наредил да извикат своята дъщеря веднага.

- Извинявай, дъще, ти беше права някога,

когато подари ми най-неободимото нещо, Солта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valcanyon (Валентин Миленов)

2019-02-19T11:40:55+02:00

Благодаря ти.
vladetoned (Владислав Недялков)

2019-02-19T08:49:44+02:00

Красива и много поучителна поетична приказка, Вальо! Моите поздравления и силни аплодисменти!
valcanyon (Валентин Миленов)

2019-02-17T21:20:13+02:00

Не винаги най-доброто е най-ценно!