Feb 17, 2019, 7:06 PM  

Солта 

  Poetry » Phylosophy
568 1 2
Там някъде в далечно царство,
в незнайно и богато господарство,
живеел цар с трите си красиви дъщери,
обичали баща си, но били много сами!
Извикал ги веднъж царя, да му докажат обичта,
на баща си те да дарят дарове от душа.
Най-голямата дарила златото си на своя баща,
приел той даровете и с радост и усмивка на уста.
От средната си дъщеря получил диаманти скъпоценни,
донесени от далечни страни, красиви, те били безценни.
А най-малката подарила на баща си чувалче със солта,
която е необходима във всяко домакинство всякога. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??