14.03.2006 г., 20:27

СОНЕТ

1.1K 0 12
СОНЕТ


Аз можех да живея иначе
да бъда лош или пък добър.
Но аз избрах да бъда ничий
и следователно безличен.

Вървях наникъде, а бързах
по пътя си не срещнах никого
не вярвах в предопределено бъдеще
и нямаше пред кой да коленича.

Сега съм сам като смешник,
на който се усмихват от учтивост,
когато със фалшив камшик

се удря по гърба немилостиво.
И въпреки че раните са истински
кръвта във тях отдавна е изстинала!

1995

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...