14 mar 2006, 20:27

СОНЕТ 

  Poesía
835 0 12
СОНЕТ


Аз можех да живея иначе
да бъда лош или пък добър.
Но аз избрах да бъда ничий
и следователно безличен.

Вървях наникъде, а бързах
по пътя си не срещнах никого
не вярвах в предопределено бъдеще
и нямаше пред кой да коленича.

Сега съм сам като смешник,
на който се усмихват от учтивост,
когато със фалшив камшик

се удря по гърба немилостиво.
И въпреки че раните са истински
кръвта във тях отдавна е изстинала!

1995

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??