Mar 14, 2006, 8:27 PM

СОНЕТ 

  Poetry
833 0 12
СОНЕТ


Аз можех да живея иначе
да бъда лош или пък добър.
Но аз избрах да бъда ничий
и следователно безличен.

Вървях наникъде, а бързах
по пътя си не срещнах никого
не вярвах в предопределено бъдеще
и нямаше пред кой да коленича.

Сега съм сам като смешник,
на който се усмихват от учтивост,
когато със фалшив камшик

се удря по гърба немилостиво.
И въпреки че раните са истински
кръвта във тях отдавна е изстинала!

1995

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??