Сонет първи
828
0
0
От Мъдростта бях целунат аз,
но щом видях очите ти дълбоки,
нелеп вече е този рядък елмаз,
загубен не сред прашни книги,
сред косите ти меки нека търся
любовта ти, тайните на душата
мила, по която сърцето ми изгаря
в лудост сладка, иска да те има.
Вече съм нито мъдър, нито жив,
повярвал в твоя лунен блясък,
плачещ горя, ставам прах горчив,
без теб ще бъда отвят за миг.
Отричаща, за плачещия си спомни
и реши дали му вярваш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрин Добрев Всички права запазени
