Сонорно
Като в банален,
сълзлив роман,
дъждът, засрамен,
отстъпи сам.
И с влажен поглед,
с учтив поклон
зората трогна –
студен, без дом.
Тя в тлеещ облак
го подслони.
Той с влага нощна
ú измени.
И в гняв безумен,
с гръмовен шум,
зората лумна,
повя самум*.
В пустинен вихър
и ослепен,
дъждът утихна,
настъпи ден.
Като в банален,
горчив роман,
дъждът, засрамен,
остана сам.
С усмивка мнима,
с размазан грим,
нощта отмина,
отмина в дим.
7.03.2020
*самум – сух и горещ вятър в пустинята, предизвикващ пясъчни вихри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
