7.03.2020 г., 15:46 ч.

Сонорно 

  Поезия
417 2 2
Като в банален,
сълзлив роман,
дъждът, засрамен,
отстъпи сам.
И с влажен поглед,
с учтив поклон
зората трогна –
студен, без дом.
Тя в тлеещ облак
го подслони.
Той с влага нощна
ú измени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??