Соня
Тя не е от тези котарачки
дето стават само за играчки.
Има си характер и капризи.
В нервите ми влиза и излиза...
Спи когато всички сме на крак,
като спиме всички, тя спи пак.
Гладна ли е, мяучи като луда,
гледа ме в очите за заблуда,
но надява се хладилника да хвана
и с щафета мирно да застана...
Фръцка се, жената ú с жена,
сякаш е родена за това.
Почна ли обаче да ú викам,
в раклата изплашено се тика.
В нас дойде със името си - Соня,
но за нея аз сълзи не роня.
Ако мога, ще я пратя до казана,
но я чувствам като сладурана.
Буди ме като будилник в пет.
Нямам и в съня си аз късмет.
Давам ú да хапне, после ляга,
а пък аз за работа се стягам.
И така е всеки Божи ден -
спи, яде и тоалет в леген.
Ако трябва да избира утре
котка ли да бъде или кутре,
сигурен съм, че ще избере
да е Соня, в нашите ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
