Регина (Радост Даскалова)
374 1425
24.04.2008 г., 6:56 ч.  

SOS 

  Поезия » Философска
696 0 11

Студено и тихо е там, сред пространствата

и вакуумът ледено трака със зъби.

Сами астронавтите връзват си раните

на звездния вятър под тъмния зъбер.

На тежки мълчания сбруята схапана,

изригва понякога, звездите разсипва.

Превит е от болка и зяпнал е клапанът,

и хленчи хорали котило от липси.

 

В куцукащо скитане, без навигация

(и някак си все кислородът е малко),

със „самодостатъчност“ за дестинация,

са личните космоси - тъжни и жалки.

През илюминатора, втренчила ехо,

все тя - самотата ти с гладни зеници.

Хроничини са раните и не завехват.

Самотни умират безкрилите птици.

И пълним си липсите със заблуждения,

изписваме празното с димни сигнали:

"До някого. Липсваш ми! Моля, спасение!"

Радарът мълчи. И си толкова малък...


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Рег! Толкова си...Голяма!!!
  • Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
  • "До някого."...До себе си!!!... SYS(нищо общо с гето жаргона)-save YOUR soul...



    да, носи послание за безизходица и кара да се замислиш. Пак великолепно!!!
  • Така пишеш ,че спираш дъха..
  • Потръпнах...
    Невероятен стих!
    с обич, Регина.
  • трагичен, но е и философсни...
    завладяващ финал !
    а защо с непреведено заглавие !
    поздрави Реги !
  • Дано, има надежда, днес прочетох сигнала - при Калчев!!!
    И за теб поздравления, мила Регина!!!
  • много впечатляващо! браво, Регина!
  • "До някого.
    Липсваш ми!" SOS към... пустотата!
    Сетих се за един разказ: сюжет - самотен астронавт с кислород за няколко часа и никаква надежда за спасение. Но някак - в разсъжденията си, слушайки Бах - постига хармония, разбиране и спокойствие, а финалът е:
    "Йохан Себастиан, аз идвам!"

    Яко стихо, Рег!

    Ave
  • Страхотен финал!!!
  • !!!
    без думи!
Предложения
: ??:??