Студено и тихо е там, сред пространствата
и вакуумът ледено трака със зъби.
Сами астронавтите връзват си раните
на звездния вятър под тъмния зъбер.
На тежки мълчания сбруята схапана,
изригва понякога, звездите разсипва.
Превит е от болка и зяпнал е клапанът,
и хленчи хорали котило от липси.
В куцукащо скитане, без навигация
(и някак си все кислородът е малко),
със „самодостатъчност“ за дестинация,
са личните космоси - тъжни и жалки. ...