SOS
-----
Още чакам, моряко, с платна да завиеш брега ми.
Отесняло, морето да праща попътни вълни
и да мъркат под кила с утихнала мощ урагани,
а в сигнали от гларуси твойта любов да кълни.
Аз ще сипя по пътя си миди и капки от чая —
медоносен и свеж — като моите нощни черти.
Ти в кръвта ми кипиш, постоянно за теб си мечтая —
в пълноводни посоки компасът ми все се върти.
Ще разхождам в зори свойто лято по топлия пясък,
а вълни ще се гонят по стъпките в пълен синхрон.
По следи от пети мека пяна ще ми ръкопляска —
ще танцува гердан по гърдите ми — капчици ром...
Ще гадая по плажа — морето какво ми подготвя,
и ще пусна в шишето писмо, но без име, адрес...
Ще доплуваш, моряко, до мене, а пусната котва
ще е отговор, нужен на женския зов SOS!
И ще видиш очите ми — светещ в зелено семафор.
Акостирай сърцето си в мен под напева на бриз.
Пресуши ме на дъх — инкрустирана с блянове амфора,
и да тръгнем, моряко, на дълъг любовен круиз...
-----
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
