-----
Още чакам, моряко, с платна да завиеш брега ми.
Отесняло, морето да праща попътни вълни
и да мъркат под кила с утихнала мощ урагани,
а в сигнали от гларуси твойта любов да кълни.
Аз ще сипя по пътя си миди и капки от чая —
медоносен и свеж — като моите нощни черти.
Ти в кръвта ми кипиш, постоянно за теб си мечтая —
в пълноводни посоки компасът ми все се върти.
Ще разхождам в зори свойто лято по топлия пясък,
а вълни ще се гонят по стъпките в пълен синхрон.
По следи от пети мека пяна ще ми ръкопляска — ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up