21.10.2012 г., 22:48

Sotto voce

765 0 5
Хайде нека да не е любовен
този стар, поизтъркан куплет.
Някой, казват, с любов се отровил
и сърцето му станало лед.

Друг я търсил през девет морета,
като бисер сред купчина плява.
Но не му се усмихнал късмета
и отсякъл: "Не! Няма такава!"

Трети просто я чакал. От скука.
И от време на време обичал.
Но когато го срещнала - хукнал.
Чух наскоро - от страх още тичал.

Знам, че бързо ще бъде забравен
този стих - не изпят и не чут...
Някой, казват, с любов оцелявал.
Да, познавам го. Местният луд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...