21.10.2012 г., 22:48

Sotto voce

764 0 5
Хайде нека да не е любовен
този стар, поизтъркан куплет.
Някой, казват, с любов се отровил
и сърцето му станало лед.

Друг я търсил през девет морета,
като бисер сред купчина плява.
Но не му се усмихнал късмета
и отсякъл: "Не! Няма такава!"

Трети просто я чакал. От скука.
И от време на време обичал.
Но когато го срещнала - хукнал.
Чух наскоро - от страх още тичал.

Знам, че бързо ще бъде забравен
този стих - не изпят и не чут...
Някой, казват, с любов оцелявал.
Да, познавам го. Местният луд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...