21 oct 2012, 22:48

Sotto voce

  Poesía
769 0 5
Хайде нека да не е любовен
този стар, поизтъркан куплет.
Някой, казват, с любов се отровил
и сърцето му станало лед.

Друг я търсил през девет морета,
като бисер сред купчина плява.
Но не му се усмихнал късмета
и отсякъл: "Не! Няма такава!"

Трети просто я чакал. От скука.
И от време на време обичал.
Но когато го срещнала - хукнал.
Чух наскоро - от страх още тичал.

Знам, че бързо ще бъде забравен
този стих - не изпят и не чут...
Някой, казват, с любов оцелявал.
Да, познавам го. Местният луд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...