21 окт. 2012 г., 22:48

Sotto voce 

  Поэзия
566 0 5
Хайде нека да не е любовен
този стар, поизтъркан куплет.
Някой, казват, с любов се отровил
и сърцето му станало лед.

Друг я търсил през девет морета,
като бисер сред купчина плява.
Но не му се усмихнал късмета
и отсякъл: "Не! Няма такава!"

Трети просто я чакал. От скука.
И от време на време обичал.
Но когато го срещнала - хукнал.
Чух наскоро - от страх още тичал.

Знам, че бързо ще бъде забравен
този стих - не изпят и не чут...
Някой, казват, с любов оцелявал.
Да, познавам го. Местният луд.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??