Созопол
Понесен върху летните вълни,
дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща.
Изтриваш парещите ми сълзи
и с топли длани нежно ме прегръщаш.
Прегръщаш ме и всичко е наред,
щом пак съм тук и вятъра усещам,
щом на брега пред синьото море
аз коленичил съм и изгрева посрещам.
Започваш да рисуваш в паметта
картините, погребани под руините
на твойте стари, славни времена,
останали далеч, далеч назад във дните.
По улиците калдъръмени в града
хилядолетен, мъдър, някак си притихнал,
вървя и сякаш връщам се в деня,
когато аз за първи път съм се усмихнал.
И мисля си: "Без тебе няма АЗ!"
Къде ли щях сега да бъда,
ако не беше ти, мой малък роден град,
да може винаги при тебе да се връщам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Петков Всички права запазени
