Спалня
644
0
0
Лазя по шията ти с острието.
Харесва ми усещането.
Ти не си виновен за нищо.
Ти просто кротко спиш...
и си в ръцете ми.
Лазя бавно по шията ти с език.
Искам да усетя вкуса й.
Не, ти за нищо не си виновен.
Ти просто си спиш.
тук, в моята спалня.
Ти за нищо не си виновен.
Просто си тук и сега.
А аз исках да бъде друг.
Аз не исках да се задоволявам
с каквото ми падне.
Но ето, че направих точно това.
Сигурно е моя цялата вина.
Сега движа острието по шията ти.
Дано не те събудя...
харесва ми вкусът на кръвта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
