Тази нощ е без сенки. Даже белият път е матиран.
Дървесата край него неподвижно стърчат.
Гласовете затихват, на нощта гласовете замират.
Тъмнината плътнее и сгъстява до черно боя.
В потъмнелите локви - на вчерашната буря следите,
се разсипват и давят дребнолики звезди.
Неочаквано бързо, там, където е ниско небето,
се показа тревожно и ликът на спасена луна.
© Людмила Билярска Всички права запазени