11.07.2011 г., 9:14 ч.

Спасение 

  Поезия » Философска
868 0 3

Очите му са пълни със сълзи,

пропити с мъки тежки и болежки.

Лицето му по бръчките ще разпознаеш ти -

белези на бедност нечовешка.

Стои на портичката сам,

в очакване на гостенка далечна.

Ето я - пристига тя -

Смъртта го вика и разпитва -

иска ли да напусне тоя свят,

изпълнен със мизерия тежка - нечовешка.

© Венета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??