veneta92 (Венета)
8 13
Jul 11, 2011, 9:14 AM

Спасение 

  Poetry » Phylosophy
738 0 3

Очите му са пълни със сълзи,

пропити с мъки тежки и болежки.

Лицето му по бръчките ще разпознаеш ти -

белези на бедност нечовешка.

Стои на портичката сам,

в очакване на гостенка далечна.

Ето я - пристига тя -

Смъртта го вика и разпитва -

иска ли да напусне тоя свят,

изпълнен със мизерия тежка - нечовешка.

© Венета All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??