СПАСЕНИЕ

Конче малко нощем бяга бързо, в галоп, през съня.

Радвам  му се и се питам що ли ще рече това.

Може би  ще отпътувам и не ще се върна тук?

Или пък душата иска да препуска в свобода?

Малко конче нощем бяга като вятър през съня.

Но събужда ме синът ми, иска чаша със вода.

Давам му и го изчаквам със усмивка да заспи.

После пак препускам нощем по незнайните земи.

Ех, препуска конче малко, жалко, че е само сън!

Денем страхове препускат в мислите ми с ясен гръм.

Мисля си, че полудявам, щом мечтая за съня,

Мисля си, но се спасявам, щом засмее се синът.

+