Светът е голям
и спасение дебне отвсякъде.
Илия Троянов
По пясъка стъпвам, оставям следа,
морето... след мен я отмива.
Да можеше също, сърцето така...
че тебе от там да изтрия.
Кога не разбрах,
светът ми в краката се срути.
Аз гледах и просто мълчах.
А може ли някой, обич да купи?
Бях на ръба, надолу – пропаст голяма.
Чудех се как, как се лекува душевната рана.
Молех за сили преди да заспя.
Търсех ръка, която да хвана.
Но първо сама, трябваше силна да стана.
Как да обичаш,
когато себе си мразиш?
Да дадеш топлина,
когато в сърцето, студеното пазиш?
Минаваха дните, раните бавно лекувах.
Върнах мечтите... Без тях и петаче не струвах.
Трудно е сам, със себе си всеки ден да се бориш.
Трудно е знам... Без подкрепа света да пребориш.
Но спасение има...
Има... човече, повярвай...
Само сили си дай и смело...
напред продължавай!
© Виолета Всички права запазени