Спаси душата си, скиталецо, от пустотата!
Спаси душата си, скиталецо, от пустотата!
Небесна жар вещае злото на земята.
Падни, невернико, на вярата в краката!
Измий ръцете си, докоснал нищетата,
с водата на Ония, що разлюби Сатаната.
Спаси душата си, скиталецо, от пустотата!
Глупецът се изгубил в празнотата,
опълчил се пред прага на вратата.
Падни, невернико, на вярата в краката!
Слепецът, ослепял във яснотата
се скита плахо, вдигнал си ръката.
Спаси душата си, скиталецо, от пустотата!
Сакатият, проходил над водата,
целува се с езика на змията.
Падни, невернико, на вярата в краката!
Прогледнал е незрящ във тъмнината,
с душата си усетил светлината.
Спаси душата си, скиталецо, от пустотата!
Падни, невернико, на вярата в краката!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
Светли празници! 
