Спаси ме!
... you and me together forever
Аз знам, че още ме сънуваш,
в съня си кротко ми шептиш,
че искаш с мен да отпътуваш,
в ръце ти нежно ме държиш
и знаеш колко те обичам!
И аз го знам, ала отдавна вече
аз не сънувам в образи и цвят,
и нямат устни моите целувки,
няма основи моят свят,
сънят ми е стенание!
Ах, намери ме в този малък ад,
който сама създадох без да искам,
изгнание...
това е, във което съществувам!
Притискам любовта си - силует,
която иска да отплува,
а всъщност аз я пратих да гори,
аз не живея - просто практикувам!
На практика, научих се да крия
всяка оставена от теб следа...
и там завършва тъжното ми нищо!
Съдба ли, мислиш?
Не, не е съдба,
а простичка човешка слепота...
Нима е тъй цинично да си сбъркал...
Аз знам, че съм в главата ти,
объркан
и ти не спиш в самотните си нощи
и знаеш, че единствен Ти
можеш да ме спасиш...
нима ще чакаш още?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Георгиева Всички права запазени
Пък и снощи не ми изглеждаше да имаш нужда от спасение
